Скъпи ученици, скъпи учители и служители, уважаеми родители и приятели на СМГ „Паисий Хилендарски“,
Честита 135-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия!
На тази дата преди 135 години една огромна несправедливост бе поправена. Храбрите ни предци не склониха покорно глава пред волята и постоянните заплахи на тъй наречените „Велики сили“. Идеалът за Целокупна и Независима България продължаваше да гори в умовете, душите и сърцата им и продължаваше да осмисля живота им. Така на 6 септември 1885 година бе направена първата крачка към осъществяването на националното обединение – Съединението на Княжество България с Източна Румелия!
Изоставени от всички свои „приятели“ и „съюзници“, ние българите сами осъществихме акта на Съединението. Дедите ни имаха не само смелостта, но и твърдостта и уменията, да сбъдват мечтите си. На 6 септември 1885 година те доказаха, че когато сме обединени няма сила способна да застане на пътя ни. Макар първоначално всички Велики сили и нашите балкански съседи да бяха против Съединението, българите продължиха да действат по набелязания план и не се уплашиха от заплахите чужди войски да навлязат на наша територия. Нашите деди бяха готови с челичени гърди да спрат всеки враг, навлязъл на родната ни земя.
Само два дни по-късно княз Александър I призна акта от 6 септември и застана начело на Съединена България със следните думи: „Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България„. Князът обещава: „Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона„. За признаването на Съединението и неговата защита Александър I разчита само и единствено на българския народ. Ето и думите му: „Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни Отечество„. И народът ни не разочарова своя княз. Напротив българите изумиха целия свят когато през ноември България бе нападната коварно в гръб от западния ни съсед – Кралство Сърбия. Същите онези българи, които сами осъществиха Съединението си, се изправиха на бранното поле и напълно разгромиха прехвалената сръбска армия. Всичко това бе възможно, понеже нашите предци помнеха великия завет, извезан и днес на герба ни:
Време е да си припомним завета на нашите деди и да осъзнаем, че наистина
„Съединението прави силата“!
Поклон пред паметта на всички български герои, осъществили и защитили Съединението на Княжество България и Източна Румелия!
Честит празник!
