Скъпи ученици, скъпи учители и служители, уважаеми родители и приятели на СМГ „Паисий Хилендарски“,
Честит Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!
24 май е специален празник за всички нас, за всички българи! Трудно можем да си представим светлото бъдеще или каквото и да е бъдеще без мощна просвета и богата, разнообразна и национално ориентирана култура.
Още от епохата на Българското възраждане 11 май – Празника на Светите братя Кирил и Методий е първият общобългарски празник. Това не е случайно, тъй като прогонени от Великоморавия и преследвани отвсякъде учениците на Светите братя намират спокоен пристан в България и именно тук се създава мощна просветна система и богата книжнина с азбуката, създадена от Св. Св. Кирил и Методий, а по-късно и с кирилицата, която и днес е една от трите официални азбуки на Обединена Европа. Без нашите предци, без България като държава това не би било възможно. След това в тъмните години на османското робство нашите предци създадоха и поддържаха една от най-мощните мрежи от училища в тогавашна Европа. И в тези училища се обучава всички деца – и бедни и богати. Българското възрожденско училище е пример за идеализъм, алтрузиъм и любов. Благодарение именно на тези училища се появиха строителите на съвременна България, които извоюваха Свободата и създадоха мощната Трета българска държава.
Много са причините Денят на българската просвета и култура да е винаги тържествено отбелязван и да носи много радост в душите на всички нас. Най-важната причина е любовта на нашия народ към Знанието, Познанието и Просветата. Ние винаги сме възприемали знанието като висша ценност, училището като крепост на Духа и Добротата, а учителите като народни будители, които се грижат за светлото бъдеще на народа ни. Днес, когато отбелязваме 24 май по нетрадиционен начин, заради ограничителните мерки, ние отново отправяме своята огромна благодарност към всички български учители, които неуморно, с ентусиазъм, ден след ден подпомагат и вдъхновяват нашите деца и ги превръщат в образовани, умни, отговорни, добри и активни млади хора, които да укрепят България и да я превърнат в независима, силна, справедлива и благоденстваща държава. Огромен поклон пред всички български учители и всички служители, ангажирани в сферата на образованието! Вашият труд ни дава надежда за по-светлия утрешен ден.
Празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост е особено важен и тържествен и за нашите ученици. Те смело крачат напред по пътя на Познанието и всеки ден се срещат с нови и нови предизвикателства, които преодоляват в една от най-важните битки на света – битката със самите себе си. Всеки ден те се самоусъвършенстват, надграждат знанията, познанията и компетентностите си и стават по-добри. Поздравления за всички наши ученици, които демонстрират огромна любов към училището и към просветата, дори сега в месеците на обучение в електронна среда, които са предизвикателство за всички ни. Поздравления за Вас деца, защото Вие ни показахте, че сте зрели и отговорни млади хора, които във всеки момент са готови да си помогнат един на друг, а когато се налага помагахте и на учителите си и на ръководството на училището. Духът на семегейската общност, духът на нашето училище всеки ден ни вдъхновява за нови успехи и нови покорени върхове. Благодаря Ви, скъпи ученици!
Макар на днешния 24 май да няма шествия и паради и да не сме физически близо един до друг, ние всички сме заедно. Ние сме заедно в Царството на духа, просветата и културата, ние сме заедно в нашето училище, което е стожер на познанието, ние сме заедно като общност! Какъв по-подходящ начин да отбележим тържествено празника от това всички да си припомним Българския всеучилищен химн, дело на Стоян Михайловски и да го изпеем?
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, рòдината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!“
