„Народната работа стои над всичко.“

Васил Левски в писмо до Христо Иванов – Големия, 4.VIII.1872 г.

Васил Иванов Кунчев е идеолог и най-виден организатор на българското националноосвободително движение. Роден е в родолюбиво българско семейство в будния подбалкански град Карлово. Още като дете остава полу-сирак и това оставя траен отпечатък върху житейския му път. За да помогне на семейството си Васил се подстригва за монах през 1858 година и приема името Игнатий.

Скоро младият карловец е запленен от призивите на Георги Стойков Раковски за национално освобождение и за премахване на османския ярем. Следвайки тези призиви младият монах захвърля расото и се посвещава на борбата за освобождение – борба, която ще изпълни със смисъл дните му, борба на която ще посвети и живота и смъртта си, за да остане завинаги в народната памет и да се превърне в безсмъртен герой. След призива на Раковски Васил Кунчев се озовава в Белград, където през 1862 година се включва активно в редиците на Първата българска легия. Именно там получава прозвището „Левски”, заради лъвския си скок по време на едно от ученията по бойна подготовка. В Белград Левски се сражава смело срещу турците, а след разпускането на легията отива във Влашко. През 1867 година участва като знаменосец в четата на Панайот Хитов, а малко по-късно се присъединява и към Втората българска легия.

Постепенно Левски осъзнава, че свободата може да бъде постигната само чрез старателна подготовка на силите вътре в Българско и чрез единодействието на целия български народ. Емиграцията, съседните християнски държави и Великите сили могат да помогнат, но не трябва да се разчита на тях, а само и единствено на собствените сили и възможности. В изпълнение на това свое гениално прозрение чрез поредица от обиколки из българските земи Васил Левски създава Вътрешната революционна организация, която става образец за организационно изграждане и конспиративност. Това е най-голямата българска тайна революционна организация преди създаването на ВМОРО и остава в българската история и в народната памет като гениалното творение на един буден ум, готов сам да обърне времето и да се пребори с всички врагове в името на народа и Родината.

Поради намеса на емигрантските дейци и заради неразумните действия на Димитър Общи, който е изпратен от Любен Каравелов да подпомага, но и да контролира Левски, османските власти научават за съществуването на ВРО и се залавят с трескаво с издирването на Апостола на Свободата, както е наречен Левски още приживе от своя благодарен народ. Така се стига до залавянето, съдебния процес и смъртната присъда. Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 година близо до Къкринското ханче, Ловешко. След това Дякона е отведен най-напред в Търново, а след това в София, за да бъде изправен пред османското правосъдие. В София Левски е разпитван изключително методично и жестоко от османските власти, но не предава нито съратниците си, нито организацията, нито идеалите си. Показателни са думите му: „Никого не познавам“, които са в отговор на въпроса: „Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?“. Левски демонстрира своята гордост по време на разпитите и с достойнство отбива всеки османски опит да се изкопчи информация от него. Така в крайна сметка Османската империя осъжда Апостола на Свободата на смърт. В последните си думи пред отец Тодор Митов Васил Левски заявява: „Каквото съм правил, в полза народу е“.

На 6 февруари по стар стил или на 18 февруари по нов стил през 1873 година в покрайнините на София Васил Левски е обесен. Поп Христо Стоилов описва обесването на Левски така: „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах“. След смъртта си Апостола на Свободата се превръща в национален герой и вдъхновява поколения българи. Левски беше обесен от турците, но това не прекъсна пътя му, защото той стана част от групата на онези безсмъртни герои, които ни водят по пътя ни. И днес 150 години след обесването му той продължава да е жив, защото е жива паметта за него и защото неговият безсмъртен подвиг е част от нас, част от България и част от всичко, което може да се нарече българско.

Апостола на Свободата ни даде посока, даде ни вяра, надежда и любов. Васил Левски ни накара да повярваме в самите себе си, даде ни надежда, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния и ни показа как се обичат род, народ и Родина.

Вечна слава на Апостола на Свободата!

ПОКЛОН!