Скъпи ученици, скъпи учители и служители, уважаеми родители и приятели на СМГ „Паисий Хилендарски“,
Честит 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите герои за Свободата на България!
На днешния ден най-смирено отдаваме почит на всички знайни и незнайни български герои, посветили живота и смъртта си на благото и на добруването на българския народ. Тези велики личности осъзнаваха ясно, че в моменти на върховно изпитание личното благо трябва да остане на заден план, за да се посветиш изцяло на общественото, на народното, на Отечеството. Благодарение на саможертвата на нашите незабравими герои днес България е свободна и независима държава, която се развива в синхрон с Европа. Наш дълг е да пазим завета на гениалния поет и революционер Христо Ботев и на всички други герои, загинали за Свободата на България. Нека заедно покажем, че сме достойни наследници и продължители на делото на Ботев и Стамболов! Нека днес отново да докажем на всички, че ценим Свободата и можем да я опазим!
На днешния ден да си припомним стиховете на Христо Ботев:
Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Поклон пред Христо Ботев и пред всички герои, загинали за Свободата на България!
